Може би няма нищо случайно, в това че Манчестър Сити избра за първата си контрола преди старта на сезона американския град Ню Йорк.

Няма друг град в света, който да дава израз на амбициите и мечтите на хората. Температурата там беше над 30 градуса, което принуди треньора Роберто Манчини първо да се постриже и после да се раздели с неизменния си шал около врата. Него италианският специалист носеше от идването си в клуба преди половин сезон.

В края на лятото Манчини вероятно ще разполага с най-скъпата селекция във Висшата лига. До този момент ръководството купи Давид Силва, Яя Туре, Жером Боатенг и Александър Коларов.

На път са още Джеймс Милнър и Марио Балотели, споменават се още Лендън Донован и Рамирес.

Дали обаче всичко това няма да се окаже нож с две остриета?

Преди няколко сезона английските фенове вече видяха нещо подобно. В първата си година като собственик на Челси Роман Абрамович извади 106 милиона лири за нови попълнения. Селекцията започна с Джо Коул и Клод Макелеле и продължи с играчи като Хуан Себастиан Верон и Адриан Муту.

Ако продължават така в Манчестър Сити в края на август ще са похарчили дори повече от това - 130 милиона лири.

Собственикът на тима шейх Мансур обаче ще очаква и някакво отличие.

Така както го направиха останалите собственици на клубове с подобни възможности. На Роман Абрамович му трябваха 18 месеца, за да стигне до трофей. Джек Уолкър чака три години от връщането на Блекбърн от втора дивизия до най-неочакваната титла в първенството.

При идването на „Abu Dhabi United Group" собствениците казаха, че не търсят бързи резултати или еднократно спечелване на титла и искат всичко да се получи естествено.

Но ако в края на май Манчестър Сити отново се провали в опитите си да стъпи на върха няма да бъде изненада ако клуба се раздели и с Роберто Манчини.

Неговият предшественик - Марк Хюз опита да направи странна компилация, комбинирайки най-добрите британски таланти с част от продуктите на Академията. След това излезе от тази линия като привлече Робиньо и отправи космическа оферта за Кака. После пък взе Венсан Компани, Найджъл де Йонг и Гарет Бари.

Манчини е по-гъвкав, по политически приспособим, от своя предщественик. В някои отношения той следва моделите на Хюз - работата с Адам Джонсън и желанието да привлече Джеймс Милнър е доказателство за това.

Същото важи и за трансфера на Жером Боатенг - той е третият футболист на Хамбургер, който бе привлечен в Манчестър Сити. При тази сделка мениджърът прояви достатъчно хитрост и я финализира преди световното първенство, което вдигна неимоверно цената на играча.

Дълбоките джобове и солидните финансови средства, с които разполагат в Манчестър Сити, водят до привличането на готови звезди. Играчи, които са способни да се борят за участие в Шампионската лига. Те обаче предвещават и мрачно бъдеще за талантите от Академията на тима.

По-всичко личи, че цената на революцията в Сити е именно това - по-малко играчи от Манчестър в Манчестър Сити.
Парите, които Сити извади за Яя Туре и Александър Коларов изглеждат малко излишен лукс.

Сърбинът имаше още една година договор с Лацио и можеше да бъде привлечен като свободен агент след година. Яя Туре пък бе възприеман в предищния си отбор не като основен състезател, а като допълнение.

Несигурно от гледна точка на мира в съблекалнята е и привличането на Марио Балотели. Италианецът е като скок с бънджи - вълнуващ, но доста опасен.

Да платиш 30 милиона лири за играч, който бивщия му треньор Жозе Моуриньо определя като „близък до нула" определено си е риск.

Достатъчно е само да се вслушат в думите на съотборника му Деян Станкович. „Какво мисля за Балотели?Колко време имате за това?Трябва да надникнете в главата му, той си е истинско дете", отсича сърбинът.

Още по-странно е желанието на Манчестър Сити да го привлече след като в клуба вече имат един подобен опит. Преди да вземат Робиньо от Мадрид за рекордните 32 милиона лири, „гражданите" бяха предупредени от Пеле, че този футболист е непостоянен. После го изпитаха на гърба си.

Разбира се, проблемите на Балотели в Интер могат да имат просто обяснение, което е свързано с расизма, на който той често става жертва. Родителите на Марио са от Гана, но той самият е израснал в Сицилия. Въпреки това в Италия никога не е бил обичан.

Но пък идва следващия проблем - обстановката в Манчестър. Робиньо бе настанен в Нортенд, близо до летището. Предгратието на Манчестър обаче не предлага много възможности за развлечение и е откровено скучно.

Вероятно ръководството на Сити ще трябва да се съобрази с коментара, който бъдещото им попълнение Балотели направи по адрес на Неапол при възможността да подпише с местния Наполи- „красив град с красиво слънце. В Манчестър определено е различно.

Събирането на едно място на Балотели, Адебайор, Тевес и евентуално Белами ако остане си е взривоопасно. Връзката на Манчини с Белами и Тевес и без това не е безпроблемна. Останалите двама просто ще направят ситуацията по-трудна. Може би и това е част от цената, която трябва да бъде платена за постигане на резултати в първенството.

Едно е сигурно. През този сезон Манчестър Сити трябва да разбие картела, който е окупирал върха, а не просто да се приближава към него.